Апокалипсисът идва в 3 през нощта

Така се преформулира заглавието на една от най-известните книги на Георги Господинов след снощното земетресение.

Друго си е да се събудиш в тресяща се стая със свличащи се дрехи от шкафовете на гардероба и падащи предмети от полиците. До тази нощ не знаех, че леглото ми имало и функция за вибрация. И то без пари, моля ви се. Направо ударих кьоравото.

Не може да се отрече, че си е стресиращо да се събудиш от земетресение. Може би ако се беше случило през деня, всички щяха да реагират много по-адекватно и да се създадат много по-малко хаос и паника…Просто защото хората щяха да бъдат будни. Но когато спиш си е друго. Събуждаш се или от тътена, или от тресенето, или от падащите предмети. Стряскаш се, ама още си сънен и си викаш – аз сигурно сънувам един от онези стресиращи сънища, дето все едно падаш. Ама после виждаш, че не е сън и се стряскаш още повече.

От тук натам вариантите са два: или се изстрелваш от леглото и заставаш под касата на вратата/излизаш навън, или просто си лежиш вцепенен и не ти идва на акъла какво друго можеш да направиш. При мен се получи втората ситуация. И тъй като си спя с любимия ми плюшен пингвин Елвис – лежахме си ние двамата с Елвис и не можахме да повярваме колко яко ни тресе. И така във вцепенение премина първият трус.

Натам историята я знаете – втори, трети трус, пети, десети – хора в коли, хора по улиците, хора по пижами.

Но ми бяха интересни следните неща:

1. Действително съществуват хора, на чиито стени във Фейсбук имаше постове от часове от типа на 03:03, 03:05; 03:10 – какво по дяволите, бе! Като ви друса земетресение, вие не сте вцепенени, не бързате да излезете или да се скриете, нямате страх за живота си – имате страх да не би някой да си постне статус относно земетресението, което е друснало всички ни по-бързо от вас. Кога ги напускахте тея статуси – докато екранът на компютърът ви все още се е клател? Стегнете се – Фейсбук не е животът ви и животът ви не е във Фейсбук. И аз влизам често, и аз поствам песнички и други простотии, ама докато все още има земетресение?  Както каза една моя колежка: „Обзалагам се, че и по време на края на света всички ще са във Фейсбук…”. Е, каза го във Фейсбук, разбира се.
2. Да, земетресението не беше хич слабичко. Да, всички се стреснахме и малко се панирахме. Определено земетресението трябваше да бъде отразено. Но абсолютно всички предавания по телевизията (дори женските и културните) да обсъждат сутрешното земетресение, след като от „Тази сутрин” напълно изчерпаха и разнищиха темата, дори с Вежди Рашидов… Сигурно земетресенията в Япония не са били толкова наситено представени в медиите…в Япония. Няма жертви, няма много срутени сгради (като изключим две къщи в Перник или пернишки села). Има много недоспали и стреснати хора и учени от БАН, които, колкото и да ги измъчваха журналистите, просто не могат да дадат абсолютно категоричен отговор на въпроси от типа на „Ще има ли още земетресения?”. Е, те ако знаеха и за това щяха да ни предупредят, не ми се вярва злобно да са потривали ръчички и да са мислели колко хора ще си изкарат акъла на 22-ри май в 3 часа през нощтта.

Е, всяко чудо за три дни, казали са хората. И с това ще бъде така. Ще забравим и това земетресение, докато не дойде следващото чудо, което ще обсъждаме във Фейсбук и за което ще гледаме безконечни репортажи с еднакво безсмислено съдържание.