Внимание, лош стопанин!

Ако не си готов да поемеш отговорността, моля те, не си взимай куче

Нека да позная – винаги си искал куче – още от малък. Вероятно си врънкал родителите си всеки месец без пропуск и в крайна сметка така и не си успял да ги убедиш да ти вземат едно. Оправдавали са се, че кучетата не се гледат в апартамент (а вие сте живели именно в такъв), че изискват много грижи и са голяма отговорност. Надявали са се да те откажат. В крайна сметка така и не са успели. Знам, защото аз също искам куче още от малка. И сега, когато вече имам хъски на три месеца вкъщи, позволи ми да ти кажа нещо – били са прави. През цялото това време, родителите ти са били прави. Кучетата СА голяма отговорност. Е, да, могат да се гледат в апартамент, но искат полагащото им се движение и внимание. И грижа.

Така че, нека ти направя една малка услуга и те запозная с някои от нещата, с които се сблъскахме, когато взехме Фрея. Ако след като ги прочетеш, все още мечтаеш за космат и лаещ другар, може би наистина трябва да се сдобиеш с такъв.

1. И с малкото, и с голямото куче ще си имаш проблеми. Всеки обича кученца, нали – те са малки, сладки, пухкави и обичливи. Освен това обаче са шумни, скимтят, когато ги оставиш сами, акат и пишкат из цялата къща, дъвчат краката на масата и джапанките ти. Освен това скачат, лаят, а първите две седмици вкъщи ще те будят в 2-3 часа през нощта, за да си играете. Ако си осиновиш по-голямо куче, вероятно възпитанието му ще е по-трудно, няма да се поддава толкова лесно на дресура, може да има проблеми, насадени от предишния му стопанин, или такива, на които той системно не е обръщал внимание.
2. Храната на кучето ще излиза двойно по-скъпо от твоята и ще се готви за горе-долу същото време. И не преувеличавам чак толкова. Ще купуваш гранули с чували, ще даваш десетки левове, ще вариш пилешки шийки и фенери, и ориз, и цаца. Ще обикаляш месарници и зоомагазини постоянно, и с все по-тъжен поглед ще гледаш как количеството храна, която изчезва от купата му на всяко хранене, неумолимо се увеличава.
3. Освен храната, и ветеринарните услуги са не по-евтини от човешките медицински. А те очакват доста посещения при чичко доктор – три ваксини, обезпаразитяване, консултации, евентуална кастрация – това е само в първите месеци, а сумата надминава 200-300 лева (ако имаш късмет). Да не говорим, че често тези посещения са обвързани с вземането на отпуск, за да заведеш малкия куч в кабинета на ветеринаря.
4. Ще трябва да се съобразяваш с кучето за всяко едно нещо. Не се шегувам. Всяко едно. Кога ще станеш, дали и кога ще излезеш вечерта и кога ще се прибереш, къде ще отидеш на почивка и там някой въобще ще ти позволи ли да вземеш кучето със себе си. Кой ще ти идва на гости и харесва ли той кучета? Ако ти ще ходиш на гости, можеш ли да го вземеш със себе си и ако не – колко дълго може да отсъстваш от вкъщи? Ами ако го вземеш и повреди/счупи/оака нещо? Това е скромна част от въпросите, пред които ще се изправяш всеки божи ден (поне докато е малко).
5. Ще ти разкаже играта. Малкото куче е като бебе, а ти набързо ще се превърнеш в родител, който не си доспива, не може да шавне от вкъщи, говори постоянно за новото попълнение в семейството и изпада в нервни кризи, защото малкото пак е разнесло лайна из целия хол/се е ровило в котешката тоалетна/съборило е какво ли не, след което старателно го е обработило с още млечните си зъбки/е започнало да вие в 5 часа за не-знам-кой-пореден ден и те е събудило доста преди нормалния ти час за ставане.
6. Ти може и да се прибираш изморен от работа, но малкото е спало цял ден (ако съседите ти са извадили този късмет) и сега му се скача и играе. И не можеш да го игнорираш, защото ти сам си избрал да го вземеш, следователно трябва да се погрижиш за него. Дори и да си решил да правиш кучето си дресирана машина, която ти носи бира, щом се прибереш, трябва да отделиш нужното време да го научиш на това. И не говоря за 5-те минути рекламна пауза на филма ти.

Ние се сблъскахме с всичко това само за месец и половина гледане на бебе хъски. Минахме през скандали, викове и нервни кризи. Но и през изблици на нечовешки смях, докато се гоним с нея из апартамента и тя не успее да вземе завоя. През веселие и целувки, когато се научи да отговаря на името си, да сяда и да пуска конкретен предмет. През гушкане, когато ми е тъжно, а тя спира до мен и многозначително сяда, защото знае, че хей, това винаги ме прави радостна. Ще ви кажа още нещо: осъзнаваш, че всичко изброено дотук си заслужава, когато отключиш вратата на апартамента и малка черно-бяла топка с уши, дръпнати назад в екстаз и очи изпълнени с искрена любов, се затърчи, блъсне се в краката ти и започне да те ближе. Просто защото си се прибрал.

Фрея я очакват още много изненади, радости и предизвикателства – запознанства, море, училище, дълги разходки. И тя не е изключение от правилото – всяко куче изисква грижа и внимание, изправяйки се пред новите неща в живота като част от твоето семейство. Но помисли добре дали можеш да му ги дадеш, ПРЕДИ да го вземеш, не след това. Моля те. И не клинчи от задълженията, свързани с косматото другарче. Това, че не може да се оплаче с думи, не означава, че няма право на глас и нормален живот. Погрижи се за него и в замяна ще получиш най-безрезервната и безпределна любов на света. Това вече мога да го гарантирам.