Понеделнишки реших най-сетне да започна планираната си поредица от текстове за готини хора. И не, готини не означава красиви купонджии, които успяват винаги да бъдат душата на компанията. Или поне не само това. Ще ви говоря за готините хора, които имат мечти и се стремят да ги осъществят; за готините хора, на които дупето им се къса от работа, но не се спират, защото са добри в нея или поне искат да станат такива; за позитивните хора, борещи гадни обстоятелства и уж непобедими пречки красиво и с усмивка.
Днес текстът е за Ромина. Ромина Михайлова, родена в столицата на Мозамбик – Мапуто, и израснала в София, артист по душа, графичен дизайнер по професия, позната сред приятелите си като Ромсън. Още от малка знае, че ще се реализира в областта на изкуството: все ѝ се рисува, а и се интересува от приложни изкуства. Всичко това не остава просто мечта, защото Ромина работи усилено в тази насока. Съвсем скоро става на 25, а вече има зад гърба си много успешни проекти. Занимава се предимно с изработването на рекламни материали, създаване на фирмена идентичност, плакати. Корици на книги прави за удоволствие и определено ѝ се получават.
Освен всичко дотук, Ромина is all about that sport – тича, посещава различни тренировки в спортни центрове, през почивните дни не можеш да ѝ хванеш дирите – ориентираш се само по снимките ѝ от някакви планински пътеки. Храни се здравословно и следи всякакви блогове и влогове с вкусни и полезни рецепти. Лакира си ноктите толкова професионално, че в някакъв момент баща ѝ ѝ предлага да започне да си вади хляба с това. Харесва ѝ да се учи да свири на китара и да чете книги, от които не може да се откъсне. Обича чай (и задължителните за него огромни чаши, които колекционира) и кучета, в частност нейния Байли – сладък йоркширски териер.
Историята ни с Ромина започва преди много години, когато тя все още учи в НГПИ „Св. Лука“ и по случайност или не е в един клас с моята най-добра приятелка и също творческа натура, Яна. Започваме първо рядко и в последствие все по-често да се засичаме на партита, рождени дни, срещи на по кафе. Съпреживявам кандидастването им – едната в Академията, другата в НБУ, после взаимно си се оплакваме от дисциплини, задания, обезсърчаващи случки. Минава време, сменяме дългогодишни гаджета, опитваме се да работим по проекти, подкрепяме се. И една вечер, на поредното ни традиционно излизане, докато си пием коктейла и си пушим наргилето, Ромина споделя, че много ѝ се работи. Все още е редовен студент в магистърска програма, не я интересуват толкова парите, колкото някой от нейните проекти наистина да види бял свят. И тогава ме осенява очевидното: аз работя в издателство, по дяволите, не иска ли да се пробва да направи някоя от кориците ни? Иска, разбира се. И така, близо две години по-късно, вече има няколко книги, издадени с корици на Ромина, а тя вече от около година работи в рекламния бранш. Казва, че мечтае за своя агенция, за свободата да подбира проектите си и да продължи да облича книги в прекрасни корици, които да радват читателите.
И аз някак си не се съмнявам, че това ще се случи. Може би след пет, може и след десет години, но Ромина ще реализира тези свои мечти и ще си създаде нови, още по-мащабни. Защото хората като нея успяват – въпреки обстоятелствата, въпреки песимизма, заливащ пространството около тях, въпреки ситуациите, в които се чувстват като лъвове в клетка. Хората като Ромина не се страхуват да мечтаят и да постоянстват, докато тези мечти не се превърнат в реалност – стъпка по стъпка, стъпало след стъпало, проект след проект. Те успяват.
Галерия с реализирани проекти на Ромина:
Линк към портфолиото на Ромина ТУК
Линк към Фейсбук страницата на Ромина ТУК
justbeni.com 
Вашият коментар