Когато любовта дойде

Преди 2-3 години попаднах (мисля, отново през TED) на една чудесна дама, изпълняваща spoken word поезия* – Сара Кей. Естествено, разрових се за нейни изпълнения в YouTube и потърсих повече информация за дейността ѝ, установих, че тя не само пише и изпълнява страхотни текстове. Заедно с приятеля ѝ от университетските години в „Браун“ – Фил Кей (да, съвпадението е жестоко), също занимаващ се със spoken word поезия, основават проекта V.O.I.C.E., който е съсредоточен върху използването на устното творчество за вдъхновение и обучение.

Имам едно любимо тяхно изпълнение, което искам да споделя с вас, надявайки се да ви зарибя по това страхотно изкуство. Под видеото съм направила опит за превод, малко свободен и далеч не толкова чаровен, но все пак – на български.

Когато любовта дойде

Сара Кей и Фил Кей

 

Знаех точно как изглежда любовта…

в седми клас

Въпреки че все още не бях срещала любовта,

ако тя се появеше в стаята,

щях да я позная от пръв поглед.

Любовта щеше да носи плетена гривна.

Щях да я позная от пръв поглед,

любовта щеше да носи косата си на плитки.

Любовта щеше да свири на акустична китара

и да знае всичките ми любими песни на Бийтълс.

Любовта щеше да се вози с мен в автобуса.

И просто знаех,

сигурно оглеждах грешната класна стая,

сигурно я търсех в грешния коридор,

тя беше там, сигурен бях.

Само да можех да я намеря.

Но когато любовта най-сетне се появи,

тя носеше панделки.

Той носеше едни и същи дрехи

в продължение на седмица.

Любовта мразеше автобуса.

Любовта не знаеше нищо за Бийтълс.

Вместо това,

всеки път щом опитвах да целуна любовта,

зъбите ни ми попречваха.

Любовта се превърна в причината да лъжа родителите си.

Отивам… у Бен.

Любовта нямаше никакво чувство за ритъм,

но правеше и невъзможното, за да не пропуснем блус.

Любовта чакаше до телефона,

защото знаеше, че ако баща й вдигне, ще каже:

 „Ало? Ало? Явно са затворили.“

Любовта растеше,

разтягаше се като батут.

Любовта се промени.

Любовта изчезна.

Бавно, като бебешки зъбки,

взимайки със себе си части от мен, които смятах за нужни.

Любовта изчезна като магьосник аматьор –

всички виждаха фалшивата вратичка, но не и аз.

Като спукана гума –

имаше още места, на които исках да отида,

но плановете ми нямаха значение.

Любовта не ме доближи с години,

и когато отново се появи, едва я разпознах.

Любовта миришеше различно, имаше по-тъмни очи,

по-широк гръб и лунички, които не бях виждала.

Нови бенки, по-мек глас.

Спяхме прегърнати по нов начин,

Имахме нови любими книги.

Имаше песни, които караха любовта да си спомня някого другиго,

песни, които тя не обичаше да слуша.

Аз също.

Но пък намерихме пейка в парка, която ни пасваше идеално.

Намерихме шеги, които ни разсмиваха.

Сега любовта ми прави топли домашни сладки с шоколад,

но вероятно ще приключи с тях чак за среднощна закуска.

Любовта изглежда прекрасно в секси бельо,

но все още носи шините си.

Любовта е ужасен шофьор, но чудесен навигатор.

Любовта знае точно къде отива,

просто ще ѝ отнеме два часа повече, за да пристигне.

Сега любовта е по-объркана,

не така проста.

Любовта използва думата „цици“ пред родителите ми.

Любовта дъвче прекалено шумно.

Любовта не затваря пастата за зъби.

Любовта използва усмихнати човечета в съобщенията си.

И излиза вярно, че…

Любовта ака!

Но любовта също плаче.

Любовта ще ти казва, че си красива

и ще го мисли,

отново и отново.

Ти си красива

Когато се събуждаш.

Ти си красива

Когато тъкмо си плакала.

Ти си красива

Когато не искаш и да го чуваш.

Ти си красива

Когато не ти се вярва.

Ти си красива

Когато никой друг няма да ти го каже.

Ти си красива

Любовта все още мисли, че си красива.

Но любовта не е идеална и понякога ще забрави,

когато имаш най-голяма нужда да го чуеш,

ти си красива,

не го забравяй.

Любовта не е тази, която очакваш,

любовта не може да бъде предсказана.

Може би любовта е в Ню Йорк и вече спи,

Докато ти си в Калифорния, Австралия, напълно буден.

Може би любовта е винаги в грешната часова зона.

Може би любовта не е готова за теб.

Може би ти не си готов за любовта.

Може би любовта просто не вярва в брака.

Може би следващия път, когато видиш любовта,

ще бъде двайсет години след развода,

любовта ще по-възрастна, но все така красива,

точно както я помниш.

Може би любовта е до теб само за месец.

Може би любовта ще бъде до теб за всяка заря,

всеки рожден ден, всяко посещение в болницата.

Може би любовта ще остане.

Може би любовта не може.

Може би не трябва.

Любовта идва точно навреме,

И си тръгва точно когато трябва.

Когато любовта дойде, приветствай я:

Добре дошла, чувствай се като у дома си.

Ако любовта си тръгне,

помоли я да остави вратата отворена след себе си.

Спри музиката, послушай тишината

и прошепни:

Благодаря, че се отби.

Повече информация за Сара Кей можете да намерите на личния ѝ сайт.

Повече информация за Фил Кей можете да намерите на личния му сайт.

Ако ви допаднаха, чуйте историята на приятелството им, разказана от самите тях.

*spoken word poetry – поезия, основаваща се на изпълнението, която се фокусира върху играта на думи и разказването на история. Налагат я афроамериканците в Харлем.