Как Фрея ни разсмива

Фрея, хъскито, което преди малко по-малко от година си взехме с Иван, вярна на породата си, е способна да те изкара от кожата ти и да те върне в нея с изблик на смях в рамките на точно 20 секунди. Не мога да отрека, че прави бели, но пък в сравнение с хъскита, за които слушаме истории в парка – тя е чисто и просто душичка. Та, мислейки си каква душичка е нашето кученце и как ме радва, реших да споделя няколко неща, с които е способна в абсолютно всеки момент да ме разсмее – а пък дано разсмее и вас 🙂

Хапването…

… на ябълки, моркови, препечени филийки и всякакви хрускащи неща. Фрея ги обожава и ги похапва подобно на дъвчещ шумно и с отворена уста човек.

Полягването

Когато Фрея реши, че ще си ляга, първо отпуска задната част на тялото си, подобно на повечето кучета. Това е едно почти безшумно действие. Но докато постепенно ляга и с предната, от муцуната ѝ се откъсва звук – нещо между ръмжене и дълбока въздишка, който ни напомня за много изморен човек, достигнал заветната си цел, а именно леглото. Или кучешкото чердже.

Оригването

Добре, знам, че на много от вас това ще се стори гнусно, но аз буквално избухвам в смях всеки път, когато Фрея го направи. Веднага щом се нахрани, тя държи да дойде при един от нас двамата, чинно да седне до него, да го погледне в очите и да се оригне. Ето ти подарък, затова, че ме нахрани.

„Заораването“

Фрея излиза на разходка. Пускаме я на поляната. Тя вижда тичащо куче. Хуква след него. Ако е по-бързо от нея, често се препъва в желанието си да го стигне и заорава с муцуна в тревата/снега/най-кофти за нас – в калта. Безценно.

Командите

Фрея вече е голямо момиче и може да сяда, ляга, пуска и хваща, дава лапа, дава пет и още много други неща по команда. Неслучайно казвам може – понякога просто не иска. Но има ли лакомство е повече от склонна да чуе командата, която ще ѝ наредиш да изпълни, преди да получи кокалчето/кашкавалчето/кренвиршчето/препечената филийка/моркова или там каквото си решил да ѝ даваш. Понякога обаче морковът просто се намира в ръката ми, преди да отиде в тенджерата и аз нямам никакво намерение да ѝ го давам. Фрея, разбира се, мисли, че всички моркови на света са за нея, затова сяда до мен и ако не получи команда в рамките на 10 секунди започва да сяда, става, дава лапа подред – белким уцели.