Не искам да съм куче в „цивилизована“ България

Преди няколко дни прочетох статия за „човек“ (кавичките не са случайни), който (под влиянието на явно постоянната консумация на алкохол) изхвърлил хъскито си през балкона от седмия етаж, защото не спирало да вие. Естествено животинчето умряло на място, а съседка от отсрещния блок станала неволен свидетел на целия този кошмар. Първоначално бях прекалено потресена, за да реагирам по какъвто и да било начин, освен почти да се разплача за кучето. След като минаха няколко дни обаче, се реших да напиша този текст.

Майка ми изпитва панически ужас от кучета (и почти всякакви животни) и докато бях малка постоянно ми повтаряше да не ги пипам, защото ще ме ухапят. Дълго време, макар да харесвах изключително много и котките, и кучетата, не смеех да установя какъвто и да било контакт с тях. Докато преди около три-четири години не разбрах, че група мои приятели ходят в приюта в Богров (Animal Rescue Sofia), за да разхождат кучетата там. И един ден просто си казах „отивам с тях“. Бях едновременно очарована и ужасена. Никога не бях разхождала куче собственоръчно. Ами ако го изпуснех? Ако не ме харесаше? Ами ако майка ми все пак се окажеше права и то ме ухапеше?

IMG-2746Служителите в приюта ми казаха, че съм дребничка и нямам особен опит, затова няма да ми дават голямо куче. Вместо това ме представиха на Мук. Беше любов от пръв поглед. Мук беше малко черно кученце с бяло нагръдниче, чиито преден десен крак и заден ляв крак бяха отрязани от някакъв изрод с лозарска ножица. Едвам го бяха спасили, а той, като че ли наясно с факта, че живее подарен втори живот, бе най-любвеобилното куче на света. Първоначално само се разхождахме, но после Мук започна и да бяга заедно с мен. Естествено, не можеше да издържи на дълги разстояния, затова посядвахме под някоя дебела сянка, пиехме вода и се наслаждавахме на свободата и добрата компания. Умолявах нашите да го осиновим в продължение на седмици. После разбрах, че той е заминал при грижовен стопанин с огромен двор и друго куче – копие на самия Мук, някъде в Канада.

В тази история не аз съм главен герой. Тази история е за всички животни, малтретирани от хора с комплекси и психични отклонения, които не могат да вземат собствения си живот в ръце и затова отнемат този на невинни създания. Хора, които си взимат животно, само защото то е по-евтино от боксова круша. Хора, които издевателстват над кучета и котки и им харесва – защото те са по-слаби от тях, защото се чувстват могъщи от факта, че могат да причинят болка на живо същество (а то дори не може да им отвърне), защото е опияняващо да държиш нечий живот в ръцете си и той да зависи единствено от твоята воля.

В интервю (което не успях да намеря отново), една от основателките на Animal Rescue Sofia бе казала: Не можете да ме убедите, че човек, способен да отреже хладнокръвно краката на куче с лозарска ножица, не е способен да стори същото, а и по-лошо, с друг човек.

Това не ви ли навежда на размисли? Мен да.И смятам, че отношението към тези изверги трябва да се промени. Зоополицията става все по-нужна, но и обикновената полиция би трябвало да може да реагира подобаващо в такива случаи. Насилието, независимо към хора или към животни, не би следвало да бъде толерирано и оставяно безнаказано. Няма гаранция, че алкохоликът, убил хъскито си, в следващия си пиянски изблик няма да изхвърли и някой от аверчетата си през терасата. Нито, че изродът, отрязал крачетата на Мук, няма да се почувства прекалено могъщ и следващия път да посегне на дете. Но дори и това да не се случи, такива зверства не би трябвало да бъдат част от ежедневието в една държава, която претендира да бъде цивилизована. Нали?

*снимките на Мук са собственост на ARS

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s