Ние с Иван най-вероятно отглеждаме най-любвеобилното и послушно хъски на света. Фрея изпълнява команди и се радва толкова много на всички, че спокойно може да ги умори от близане. Но тя все пак е хъски. Понякога природата й е по-силна от нея и я кара да прави всички онези неща, заради които хората не си взимат хъски, взимат си хъски и после го изхвърлят или обичат да ти повтарят без повод, защото ти си си взел хъски. Едно от тези неща е бягането. За година и половина Фрея ни избяга общо три пъти, което всъщност не е кой знае колко, но аз лично преживявам всеки случай като за пет. Моя близка приятелка, която се занимава с астрология, ме попита кога е родена Чушката (да, така й викам) и заключи: „Ама тя е овен, бе, Илиянче. Търси приключения, горкото.“
Има няколко елементарни стъпки, които бихте могли да предприемете, за да сведете бягането до минимум и да намерите избягалото куче по-лесно. След последното успешно завръщане на нашето хъски, реших да ги опиша в няколко реда – не защото са нещо ново и ще изненадат опитния кучкар, а защото може би биха били полезни на начинаещи собственици, каквито бяхме ние при първото бягство на Фрея.
- Пускане
Фрея беше още съвсем малко бебе и точно след последната ваксина я бяхме извели на каишка в Южния парк. Тъкмо когато разисквахме как въобще ще започнем да я пускаме, като вероятно непрекъснато ще бяга, се засякохме със стопанка на около 5-годишно хъски, което съвсем спокойно вървеше пуснато до нея. „Кога започнахте да го пускате?“, попитахме я в един глас. „Още като бебе. Ако я държите единствено на каишка, изпуснете ли я веднъж, почти сигурно е, че ще избяга.“ Е, решихме да й се доверим и, макар че и Фрея ни е забягвала, тя е пусната на почти всяка своя разходка и се връща на максимум третото повикваме в 98% от случаите. В останалите два процента, картинката включва летящи гълъби, човек с храна в ръката или проява на хъскешкия й характер.
(Разбира се, това връщане се дължи на доста дълги тренировки и заучаване с лакомства)
- Училище
С моя приятелка, кучкар от дете, си бяхме говорили за училищата за кучета, още преди да се сдобием с Фрея и тя беше казала нещо много хубаво: „Според мен, независимо какво е кучето, то трябва да премине поне един курс в училище“. И беше напълно права. Може да сте си взели йоркширски териер и да си кажете, че той е малък, няма какво толкова да направи и на какво толкова да бъде обучен от специалист. Но в тези училища се обучават не само кучетата, а и стопаните им. И това често е ключът към по-добрите взаимоотношения човек-куче както и към повече разбирателство и правилен подход към дадено поведение.
Лично ние заведохме Фрея при Румена Кънева, която провежда уроците си в т.нар. Кучешки парк (зад CCS) и останахме доста доволни.
- Медальон
Дълго време отлагахме изработването на такъв за Фрея, но ден след последното й бягство го поръчах и той вече подрънква на нашийника й. До момента използвахме нагръдника й като заместител – понеже е платнен, го бяхме надписали с името й и нашите телефони, но винаги остава шансът кучето да избяга, точно когато е без нагръдник (както се случи последния път при нас). Медальонът е закачен за нашийника, който никога не се сваля и това го прави доста практичен. Така всеки, който успее да хване избягалото ви куче, може веднага да ви звънне, за да отидете да си го приберете.
Медальона поръчах от магазина на д-р Стефанов и ми излезе малко по-малко от 20 лв. (без доставка, защото си го взех от магазина). Там обаче гравират табелките само на латиница.
- Чип
Вероятно знаете, че поставянето на чип на кучетата е задължително. Въпреки това доста хора пропускат тази стъпка. За съжаление, без наличието на чип не само не можете да докажете, че кучето наистина е ваше, но и ако то избяга без медальон и го намери случаен човек, няма никакъв шанс той да се свърже с вас. При наличието на чип, намерилият го може да заведе кучето в най-близката ветеринарна клиника. Там чипът ще бъде засечен и вашите контакти ще бъдат намерени в системата.
Поставянето на чип струва около 30-40 лв.
- Фейсбук групи
Никога не съм вярвала, че кучкарските общества са толкова сплотени, що се отнася до изгубени кучета. Член съм на няколко групи за изгубени кучета във Фейсбук и два от трите пъти намерихме Фрея, благодарение именно на тях. Затова и при бягство, една от първите стъпки, които предприемам, е да кача нейна актуална снимка с кратко описание и ориентировъчен район на търсене.След това следя активно всички групи. Последния път Фрея избяга без какъвто и да е контакт с нас по себе си и жената, която я беше прибрала в цветарницата си, веднага пусна пост в едната група. Така че бих препоръчала на собствениците на кучета да се аднат в подобни пространства, дори и никога да не им се е случвало кучето им да избяга, защото при такъв случай, одобряването на молбата за прием може да отнеме ценно време.
Групите, в които членувам са:
За хъскита (почти всяка порода си има по някоя група във Фейсбук, със сигурност знам, че съществуват такива за голдъни и бийгъли):
justbeni.com 
Вашият коментар