5 съвета за стопани на бягащи кучета

Ние с Иван най-вероятно отглеждаме най-любвеобилното и послушно хъски на света. Фрея изпълнява команди и се радва толкова много на всички, че спокойно може да ги умори от близане. Но тя все пак е хъски. Понякога природата й е по-силна от нея и я кара да прави всички онези неща, заради които хората не си взимат хъски, взимат си хъски и после го изхвърлят или обичат да ти повтарят без повод, защото ти си си взел хъски. Едно от тези неща е бягането. За година и половина Фрея ни избяга общо три пъти, което всъщност не е кой знае колко, но аз лично преживявам всеки случай като за пет. Моя близка приятелка, която се занимава с астрология, ме попита кога е родена Чушката (да, така й викам) и заключи: „Ама тя е овен, бе, Илиянче. Търси приключения, горкото.“ Има още

Advertisements

Не искам да съм куче в „цивилизована“ България

Преди няколко дни прочетох статия за „човек“ (кавичките не са случайни), който (под влиянието на явно постоянната консумация на алкохол) изхвърлил хъскито си през балкона от седмия етаж, защото не спирало да вие. Естествено животинчето умряло на място, а съседка от отсрещния блок станала неволен свидетел на целия този кошмар. Първоначално бях прекалено потресена, за да реагирам по какъвто и да било начин, освен почти да се разплача за кучето. След като минаха няколко дни обаче, се реших да напиша този текст. Има още

Как Фрея ни разсмива

Фрея, хъскито, което преди малко по-малко от година си взехме с Иван, вярна на породата си, е способна да те изкара от кожата ти и да те върне в нея с изблик на смях в рамките на точно 20 секунди. Не мога да отрека, че прави бели, но пък в сравнение с хъскита, за които слушаме истории в парка – тя е чисто и просто душичка. Та, мислейки си каква душичка е нашето кученце и как ме радва, реших да споделя няколко неща, с които е способна в абсолютно всеки момент да ме разсмее – а пък дано разсмее и вас 🙂 Има още

Лапи в топла неделя

Фрея и Кас в топлия неделен следобед… Има още

Внимание, лош стопанин!

Ако не си готов да поемеш отговорността, моля те, не си взимай куче

Нека да позная – винаги си искал куче – още от малък. Вероятно си врънкал родителите си всеки месец без пропуск и в крайна сметка така и не си успял да ги убедиш да ти вземат едно. Оправдавали са се, че кучетата не се гледат в апартамент (а вие сте живели именно в такъв), че изискват много грижи и са голяма отговорност. Надявали са се да те откажат. В крайна сметка така и не са успели. Знам, защото аз също искам куче още от малка. И сега, когато вече имам хъски на три месеца вкъщи, позволи ми да ти кажа нещо – били са прави. През цялото това време, родителите ти са били прави. Кучетата СА голяма отговорност. Е, да, могат да се гледат в апартамент, но искат полагащото им се движение и внимание. И грижа. Има още