Строгата госпожа 2020

Ако се върнете в училищните си дни, със сигурност ще установите, че сте имали поне една строга, но справедлива госпожа.

Онази, всяваща респект, която със сигурност сте уважавали, макар и в часовете ѝ да ви е било мъка. Която не е позволявала лигавщини и е въдворявала ред не с крясъци, а с мълчание.

Обикновено това е госпожата, благодарение на която сте си взимали изпитите. Която ви спуквала от учене, за да не се провалите. Която по всяка вероятност ви е помогнала в живота и на която мислено благодарите от трибуната на по-зрялата си възраст.

В училище това беше учителката ми по български език и литература.

В живота такава беше 2020 г.

И с това не искам да кажа, че 2020 г. беше лоша за мен. Напротив.

Но изминалите 12 месеца ме научиха на много. И ми припомниха още повече.

И ако продължа с аналогията, 2020 г. ми преподаде уроци, без които нямаше да взема доста изпити занапред. Без нея вероятно щях да навляза в новото десетилетие на живота си неподготвена, без дори да го осъзнавам. Затова веднага щом осъзнах целта на Строгата госпожа, се захванах да уча. Урок по урок. Ден по ден. Страница по страница. Доста подготовка падна. Затова пък сега разполагам с конспект, който мисля да запазя. В него всичко е кратко и ясно, колкото да ми подскаже точния отговор.

И тъй като винаги съм позволявала на съучениците си да преписват, реших да ви го споделя. Няма да го определям като равносметка. По-скоро е списъче с простички истини (мои, нямам претенцията да ги налагам на когото и да било), които ми се ще да запомня.

1. Не бива да отлагаш вече взети решения. Но ако колебанието ти е прекалено силно, вслушай се в истинския му смисъл. Може би все пак е нужно да изчакаш още мъничко за най-правилния момент, за най-подходящото душевно състояние, за да затвориш вратата на излизане и да си в мир със себе си.

2. Здравето наистина е най-важното. И ако някой се опитва да те убеди в обратното, имаш пълното право да не се съгласиш с него. Няма нищо срамно в това.

3. Винаги бъди насреща за приятелите си. Тези, които не са го заслужавали, рано или късно ще изчезнат от живота ти. But this is how life works. На дъното на ситото ще останат шепа хора, на които наистина можеш да разчиташ и които те обичат точно такъв, какъвто си. Така че няма нужда да страдаш за всички, преминали през мрежичката. Те надали страдат за теб.

4. Бърнаутът не е лъскава значка, с която гордо да се кичиш. Също така не се лекува с още работа. Лекува се с промяна в професионалния или личния живот, с грижа за себе си, с поставянето на граници и спазването им. В противен случай става хронична болест, която се третира все по-трудно и те прави кисел за сладостите на живота.

5. Бъди честен със себе си и с другите. Казвам ви го, защото много съм се самозалъгвала в този живот и много съм позволявала да ме залъгват. И то съвсем доброволно. От тая работа никога не излиза нищо хубаво. Понякога и от честността не излиза, понякога и лъжата, и истината водят до еднакъв разрив. Но след като си бил честен се чувстваш по-добре. Или поне при мен е така.

6. Лесни победи няма. Понякога съдбата сякаш от нищото спуска най-удобното решение, запознанство с правилен човек или друго събитие, което може да се впише в графата „лесна победа“. Но от моя опит – дори и тези съдбовни случки са резултат от изминат път, от борба с дадени обстоятелства, от учене от допуснати грешки, от работа, работа, работа. Така че не си позволявай да се отказваш. Дори и в най-тъмните моменти – пострадай си, изживей драмата, хвани си душевното товарче и тръгни напред. С времето олеква и пътят ти те отвежда към нови възможности.

7. Всичко става с причина. Да, да, страшно клише. И страшно вярно. Естествено, на момента просто седиш и се чудиш What the actual fuck? Но след време ще разбереш. Трудно е да си го повтаряш и да вярваш в тая максима, но поне в моя живот тя се е доказала многократно.

8. Уважавай хората, които живеят живота по своя си начин, без да пречат никому, дори и когато решенията им ти изглеждат нелогични. Не знаеш каква е тяхната истина, затова съденето им не носи нищо полезно нито на теб, нито на тях. Разбира се, говоря за личности, които все пак са наясно, че битуват в общество и, независимо убежденията си, се съобразяват с нормите в него. Научих се, че натрапването на мнение или на собствената личност някому е просто безсмислено и изтормозващо и за едната страна, и за другата. Всеки е изправен пред различни предизвикателства и си прави компания с различни демони.

9. Опитвай се по-честичко да казваш на хората, които обичаш, че ги обичаш. Тази година (вследствие на изминалите една-две) беше голямо изпитание, което нямаше да издържа без другарчето в живота ми, семейството ми, приятелите. Те са истинският, неуморен мотор, който не престана да бръмчи в мен и да ме подтиква да включа на първа, за да успея най-сетне да ускоря по магистралата. Изключването от скорост понякога е животоспасяващо, но продължи ли прекалено дълго, прелива в ограничаващ застой. И от тази малка трибунка искам да благодаря на всички тези хора и да им кажа, че ги обичам отвъд границите. И че всяка тяхна помощ, прието обаждане, войс месидж, отклик са запомнени и оценени.

10. Наслаждавай се на живота. Дори когато той търпи ограничения. Винаги опитвай да видиш хубавото, с което все още разполагаш, и си напомняй да оценяваш здравето и обичта на хората в балона си. Миналата година ни показа, че нищо не е вечно, че животът и здравето не са даденост, че разходките и гостуването на семейство и приятели, които все си отлагал, може да ти бъдат отнети. Така че живей го този живот. Хубав е. И не чака никого.

Всичко, с което не се гордея (или от което направо се срамувам)

Онзи ден Стефани Калчева – с която само карантината ни дели от чудесен разговор на чаша просеко на живо – написа един прекрасен статус във фейсбук, в който чистосърдечно и искрено беше изредила нещата, с които не се гордее в себе си, в постъпките си, в живота си. (Между другото Стефани най-сетне си направи блог, който можете да посетите ТУК) И взе, че ме вдъхнови това момиче. Предупредих я, че моето трябва да е блог пост, защото статусът би изисквал безкрайни скролвания. Затова: ето нещата, с които не се гордея.

Прочетете повече „Всичко, с което не се гордея (или от което направо се срамувам)“

Деца, ето как се запознах с житейската истина

Няма да отричам, имало е моменти, в които когато ми се случи някаква тотална гадория, се поставям на мястото на Тед от „Как се запознах с майка ви“ и се замислям – ако имах деца, как щях да им обясня шибаните неща в живота?

Като човек, който все още няма деца, искам да заявя, че следващите редове съдържат напълно теоретични разсъждения без капка претенция, че „разбирам от тия работи“. Прочетете повече „Деца, ето как се запознах с житейската истина“

За сандалите, фиксидеите и търпението, на което не сме способни

Нека ви разкажа как търсенето на сандали това лято едва не ме побърка.

С две думи, стана топло, извадих всички налични чифтове отворени обувки, походих с тях, установих, че краката ми магически се превръщат в мекици към 2 часа следобед и тези конкретни чифтове отворени обувки вече не са функционални за мен. Колко може да е трудно, казах си, да си намеря нови сандали. Още повече че за мое щастие стана модерна равната платформа, която обожавам. И така се спуснах по пързалката към ада на фиксидеите. Прочетете повече „За сандалите, фиксидеите и търпението, на което не сме способни“

Две години от живота ми

Наскоро получих съобщение от WordPress на мейла си, което ме предупреди, че сумата х ще бъде изтеглена от картата за домейна на блога ми. И за пръв път от няколко години се зачудих дали да го подновявам. Последната статия в него е от преди две години и по ирония на съдбата – разбира се, е най-четената ми. Бях я написала през януари, след една доста ужасяваща година и просто знам, че ако и този път изчакам първия месец на 2019-а (както, апропо, направих и миналата), въобще няма да напиша статия, обобщаваща годината ми. Все пак 4 декември е close enough. А и какъв по-лесен начин да ви ъпдейтна за всичко, случило се през тези 2 години?

Прочетете повече „Две години от живота ми“

100 начина животът ти сам да се промени: Как да те блъсне кола, да ти разбият сърцето, да останеш без дом и без работа (2 пъти) за една година

В края на 2015-та можех да се закълна, че 2016-та ще е моята година. Изминалите 365 дни бяха сравнително „скучни“ – имах стабилна връзка с човек, когото обичах от две години. Живеехме си чудесно в апартаментче с нисък наем на страхотно място в Лозенец, имахме си куче, котка и рибки, беше ми се родил жив и здрав племенник, бях свършила доста работа през годината. Е, имах някои служебни проблеми, но кой няма. През цялата 2015-та не се бе случило нищо кой знае какво (освен моята огромна радост – хъскито Фрея). На Нова година си казах, че през 2016 г. ще намеря начин да разширя професионалните си умения, ще започна да тренирам, ще се осланям повече на инстинктите си. Усмихнах се и гордо отпих от шампанското в 12:01. Прочетете повече „100 начина животът ти сам да се промени: Как да те блъсне кола, да ти разбият сърцето, да останеш без дом и без работа (2 пъти) за една година“

Майната ти, Лозенец, нали си в Центъра

Преди малко повече от половин година започна одисеята с трамвай номер 6, който вероятно дори баба ми е ползвала едно време. Аз лично го помня от малка. Откакто заживях в района на басейна „Спартак“ започнах да го ползвам от предишните няколко пъти месечно, ежедневно. За тези, които не са запознати с района, основният ни булевард е „Арсеналски“, продължението на „Св. Наум“, а единствените превозни средства по него бяха автобус 102 (познат като 102 минути) и трамвай номер 6. Автобусът започва маршрута си от „Студентски град“ и към момента го приключва в ж.к. „Овча купел“ 2. Шестицата започваше маршрута си от обръщалото в близост до басейна и стигаше до ж.к. „Обеля“ 2, като с това се превръщаше в необходимо превозно средство, ако искаш да стигнеш до х-л „Хемус“, НДК, Петте кьошета, площад „Макединия“, Женския пазар и гарата. Да не говорим за връзките с други линии, които осигуряваше по трасето си. Прочетете повече „Майната ти, Лозенец, нали си в Центъра“

Не искам да съм куче в „цивилизована“ България

Преди няколко дни прочетох статия за „човек“ (кавичките не са случайни), който (под влиянието на явно постоянната консумация на алкохол) изхвърлил хъскито си през балкона от седмия етаж, защото не спирало да вие. Естествено животинчето умряло на място, а съседка от отсрещния блок станала неволен свидетел на целия този кошмар. Първоначално бях прекалено потресена, за да реагирам по какъвто и да било начин, освен почти да се разплача за кучето. След като минаха няколко дни обаче, се реших да напиша този текст. Прочетете повече „Не искам да съм куче в „цивилизована“ България“

Запомнете този пост

DSC_0170
Photo credit: Yana Argiropoulos

Преди месец, на 11 май, бях втора смяна на работа. Отскоро съм в БТА и още щом разбрах, че са ме одобрили за поста, започнах да се радвам, че най-сетне маршрутът ми до работа ще позволява придвижването с колело. С Иван, приятеля ми, се бяхме разбрали да гледаме светлинното шоу на НДК с по кутия хапване от Wok to walk. Вечерта се очертаваше хубава, с изключение на схлупеното небе, което обещаваше дъжд. Малко преди 8 яхнах новото си старо Peugeot и подкарах през Борисова. С Иван щяхме да се чакаме направо пред НДК. Тогава все още нямах представа, че на един от пешеходните светофари ще ме блъсне кола. Прочетете повече „Запомнете този пост“

7 известни жени, за които гаджето ми мечтае без задръжки

Преди време пуснах материал, в който изброих 9 известни мъже, на които не бих простила, ако ми се удаде възможност. В същия този текст публично обещах, че за да бъдат нещата максимално честни, скоро ще публикувам материал, написан от приятеля ми Иван, в който той да направи списък с жените, които той би… кхъм, да. Е, драги мои, дойде и този сюблимен момент. Иван заяви, че не можел да „разтяга локуми“ като мен, но се бил постарал със снимките. Освен това не бил избирал изтъркани всеизвестни хубавци на по над 40 години (както аз съм била направила, моля ви се!). Така че, без много обяснения и с повече снимков материал, ето как би изглеждал харемът на Иван: Прочетете повече „7 известни жени, за които гаджето ми мечтае без задръжки“

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: