100 начина животът ти сам да се промени: Как да те блъсне кола, да ти разбият сърцето, да останеш без дом и без работа (2 пъти) за една година

В края на 2015-та можех да се закълна, че 2016-та ще е моята година. Изминалите 365 дни бяха сравнително „скучни“ – имах стабилна връзка с човек, когото обичах от две години. Живеехме си чудесно в апартаментче с нисък наем на страхотно място в Лозенец, имахме си куче, котка и рибки, беше ми се родил жив и здрав племенник, бях свършила доста работа през годината. Е, имах някои служебни проблеми, но кой няма. През цялата 2015-та не се бе случило нищо кой знае какво (освен моята огромна радост – хъскито Фрея). На Нова година си казах, че през 2016 г. ще намеря начин да разширя професионалните си умения, ще започна да тренирам, ще се осланям повече на инстинктите си. Усмихнах се и гордо отпих от шампанското в 12:01. Има още

Майната ти, Лозенец, нали си в Центъра

Преди малко повече от половин година започна одисеята с трамвай номер 6, който вероятно дори баба ми е ползвала едно време. Аз лично го помня от малка. Откакто заживях в района на басейна „Спартак“ започнах да го ползвам от предишните няколко пъти месечно, ежедневно. За тези, които не са запознати с района, основният ни булевард е „Арсеналски“, продължението на „Св. Наум“, а единствените превозни средства по него бяха автобус 102 (познат като 102 минути) и трамвай номер 6. Автобусът започва маршрута си от „Студентски град“ и към момента го приключва в ж.к. „Овча купел“ 2. Шестицата започваше маршрута си от обръщалото в близост до басейна и стигаше до ж.к. „Обеля“ 2, като с това се превръщаше в необходимо превозно средство, ако искаш да стигнеш до х-л „Хемус“, НДК, Петте кьошета, площад „Макединия“, Женския пазар и гарата. Да не говорим за връзките с други линии, които осигуряваше по трасето си. Има още

Не искам да съм куче в „цивилизована“ България

Преди няколко дни прочетох статия за „човек“ (кавичките не са случайни), който (под влиянието на явно постоянната консумация на алкохол) изхвърлил хъскито си през балкона от седмия етаж, защото не спирало да вие. Естествено животинчето умряло на място, а съседка от отсрещния блок станала неволен свидетел на целия този кошмар. Първоначално бях прекалено потресена, за да реагирам по какъвто и да било начин, освен почти да се разплача за кучето. След като минаха няколко дни обаче, се реших да напиша този текст. Има още

Запомнете този пост

DSC_0170
Photo credit: Yana Argiropoulos

Преди месец, на 11 май, бях втора смяна на работа. Отскоро съм в БТА и още щом разбрах, че са ме одобрили за поста, започнах да се радвам, че най-сетне маршрутът ми до работа ще позволява придвижването с колело. С Иван, приятеля ми, се бяхме разбрали да гледаме светлинното шоу на НДК с по кутия хапване от Wok to walk. Вечерта се очертаваше хубава, с изключение на схлупеното небе, което обещаваше дъжд. Малко преди 8 яхнах новото си старо Peugeot и подкарах през Борисова. С Иван щяхме да се чакаме направо пред НДК. Тогава все още нямах представа, че на един от пешеходните светофари ще ме блъсне кола. Има още

7 известни жени, за които гаджето ми мечтае без задръжки

Преди време пуснах материал, в който изброих 9 известни мъже, на които не бих простила, ако ми се удаде възможност. В същия този текст публично обещах, че за да бъдат нещата максимално честни, скоро ще публикувам материал, написан от приятеля ми Иван, в който той да направи списък с жените, които той би… кхъм, да. Е, драги мои, дойде и този сюблимен момент. Иван заяви, че не можел да „разтяга локуми“ като мен, но се бил постарал със снимките. Освен това не бил избирал изтъркани всеизвестни хубавци на по над 40 години (както аз съм била направила, моля ви се!). Така че, без много обяснения и с повече снимков материал, ето как би изглеждал харемът на Иван: Има още

Когато любовта дойде

Преди 2-3 години попаднах (мисля, отново през TED) на една чудесна дама, изпълняваща spoken word поезия* – Сара Кей. Естествено, разрових се за нейни изпълнения в YouTube и потърсих повече информация за дейността ѝ, установих, че тя не само пише и изпълнява страхотни текстове. Заедно с приятеля ѝ от университетските години в „Браун“ – Фил Кей (да, съвпадението е жестоко), също занимаващ се със spoken word поезия, основават проекта V.O.I.C.E., който е съсредоточен върху използването на устното творчество за вдъхновение и обучение. Има още