Когато любовта дойде
Преди 2-3 години попаднах (мисля, отново през TED) на една чудесна дама, изпълняваща spoken word поезия* – Сара Кей. Естествено, разрових се за нейни изпълнения в YouTube и потърсих повече информация за дейността ѝ, установих, че тя не само пише и изпълнява страхотни текстове. Заедно с приятеля ѝ от университетските години в „Браун“ – Фил Кей (да, съвпадението е жестоко), също занимаващ се със spoken word поезия, основават проекта V.O.I.C.E., който е съсредоточен върху използването на устното творчество за вдъхновение и обучение. Прочетете повече „Когато любовта дойде“
9 известни мъже, за които мечтая без задръжки
Няма как в някой филм или книга да не сте срещали т.нар. „договорка“ между гаджета или съпрузи що се отнася до секса с известни личности: С кои 5/7/10 известни мъже/жени бихте спали, ако ви се удаде възможност, без това да повлияе на взаимоотношенията ви. Е, онзи ден се замислих за кои мъже мечтая без каквито и да било задръжки и реших да споделя финалната деветорка. И за да са нещата максимално честни, очаквайте скоро и 9-те известни жени, които приятелят ми, Иван, не би пощадил… Прочетете повече „9 известни мъже, за които мечтая без задръжки“
За куфара, в който носим мечтите и разочарованията си
Наскоро четох една трогателна, истинска, човешка, задължителна книга. Прочетете повече „За куфара, в който носим мечтите и разочарованията си“
Офисът: work, sweet work
Каквото и да разправят, важно е в офиса да ти е уютно. Ако се чувстваш добре в работното си пространство, това покачва многократно работоспособността ти. Поне при мен е така. И тъй като само преди няколко месеца издателството, в което работя, се премести на ново място, ми се наложи да помисля върху въпроса от какво ще имам нужда, за да се чувствам удобно и вдъхновена, докато работя. И освен че за мен решаващ фактор се оказа мястото да е добре устроено отвътре – подредено и прохладно, натъпкано с всички наши книги и множество шарени папки и класьори, в които чинно съм разпределила документи от всякакъв вид – има няколко неща, без които все си мисля, че не бих могла да функционирам правилно. Прочетете повече „Офисът: work, sweet work“
Внимание, лош стопанин!
Ако не си готов да поемеш отговорността, моля те, не си взимай куче
Нека да позная – винаги си искал куче – още от малък. Вероятно си врънкал родителите си всеки месец без пропуск и в крайна сметка така и не си успял да ги убедиш да ти вземат едно. Оправдавали са се, че кучетата не се гледат в апартамент (а вие сте живели именно в такъв), че изискват много грижи и са голяма отговорност. Надявали са се да те откажат. В крайна сметка така и не са успели. Знам, защото аз също искам куче още от малка. И сега, когато вече имам хъски на три месеца вкъщи, позволи ми да ти кажа нещо – били са прави. През цялото това време, родителите ти са били прави. Кучетата СА голяма отговорност. Е, да, могат да се гледат в апартамент, но искат полагащото им се движение и внимание. И грижа. Прочетете повече „Внимание, лош стопанин!“
The laughing heart/Сърцето, което се смее
your life is your life
don’t let it be clubbed into dank submission.
be on the watch.
there are ways out.
there is a light somewhere.
it may not be much light but
it beats the darkness.
Прочетете повече „The laughing heart/Сърцето, което се смее“
Апокалипсисът идва в 3 през нощта
Така се преформулира заглавието на една от най-известните книги на Георги Господинов след снощното земетресение.
Друго си е да се събудиш в тресяща се стая със свличащи се дрехи от шкафовете на гардероба и падащи предмети от полиците. До тази нощ не знаех, че леглото ми имало и функция за вибрация. И то без пари, моля ви се. Направо ударих кьоравото.
International Beer Day – because we all need another excuse to drink beer!
Ето тук сега ще си проличи кой ме познава поне малко и кой – не. Който не ме познава, време е да узнае, че аз много обичам бира. Да започнем отначало – Здравейте! Аз съм Илияна (Бени) и обичам да пия бира! Е, прозвуча малко като от клуба на анонимните алкохолици, ама какво да се прави, още от малка си сръбвам от бирената пяна в чашата на баща ми. И от тогава до сега промяната е само в количеството, което сръбвам. Обичам и светлата, и тъмната, и живата…и умряла бира да имаше, пак щях да я обичам. Само тая лимонадената не ми я хвалете! Както се пееше в една песен – „Обичам женичките, обичам ги всичките!”. Е, аз съм така с биричките.
Прочетете повече „International Beer Day – because we all need another excuse to drink beer!“
Лети – Ще
Сутринта станах в 4 часа, за да изпратя сестра ми на летището. Беше дошла за около месец и днес си се връща в Бремен, сещате се – онзи немски град с бременските музиканти, дето са животни и се катерят едно върху друго. Няма какво да обяснявам, ясно, че ситуацията беше тегава – на нас ни е мъчно, на нея й е мъчно, познат сценарий. Обаче за друго ще говоря сега. Не знам колко от вас са летяли със самолет и колко от тези, които са летяли, са се качили на него от първи терминал. Там пътниците влизат в отделена с лента част, където чекират багажа си, тоест, не можеш да си чекираш куфара, сака, чантата или там с каквото пътуваш и да се върнеш – трябва да преминеш направо към проверката и от там – директно към самолета. Така протяжните сбогувания се режат наполовина, ако не и на повече, защото на никой не му се става в 2, вместо в 4, за да може да реве на летището с два часа повече.
justbeni.com 