* * *

Били ли сте някога на някое от онези пусти места, където няма         жива душа или може би само някое добродушно заблудено куче с   изплезен език, което ще спре пред вас, сякаш прекъснало                   ежедневната си разходка в 5, ще ви погледне в очите с една повдигната „вежда” и едно клепнало ухо и на вас ще ви се стори, че ви казва: „Братче, напра’о не можеш да си представиш къде си се забил…”. А всъщност вие сте искали да се „забиете” там. Искали сте да избягате от цивилизацията…да оставите зад гърба си всекидневните задръствания, в които се клатите или в автобуса, или в колата си с часове; да зарежете всички заведения, улици, молове, супермаркети, пазари, магазини и да отидете там, където нищо от тях не съществува; да не взимате никакви дрехи за никакви случаи – просто едни къси панталони, тениска и джапанки, защото там, където отивате няма за кого или за какво да мислите с какво ще се облечете.

Прочетете повече „* * *“

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: