Ние с Иван най-вероятно отглеждаме най-любвеобилното и послушно хъски на света. Фрея изпълнява команди и се радва толкова много на всички, че спокойно може да ги умори от близане. Но тя все пак е хъски. Понякога природата й е по-силна от нея и я кара да прави всички онези неща, заради които хората не си взимат хъски, взимат си хъски и после го изхвърлят или обичат да ти повтарят без повод, защото ти си си взел хъски. Едно от тези неща е бягането. За година и половина Фрея ни избяга общо три пъти, което всъщност не е кой знае колко, но аз лично преживявам всеки случай като за пет. Моя близка приятелка, която се занимава с астрология, ме попита кога е родена Чушката (да, така й викам) и заключи: „Ама тя е овен, бе, Илиянче. Търси приключения, горкото.“ Прочетете повече „5 съвета за стопани на бягащи кучета“ →

Били ли сте някога на някое от онези пусти места, където няма         жива душа или може би само някое добродушно заблудено куче с   изплезен език, което ще спре пред вас, сякаш прекъснало                   ежедневната си разходка в 5, ще ви погледне в очите с една повдигната „вежда” и едно клепнало ухо и на вас ще ви се стори, че ви казва: „Братче, напра’о не можеш да си представиш къде си се забил…”. А всъщност вие сте искали да се „забиете” там. Искали сте да избягате от цивилизацията…да оставите зад гърба си всекидневните задръствания, в които се клатите или в автобуса, или в колата си с часове; да зарежете всички заведения, улици, молове, супермаркети, пазари, магазини и да отидете там, където нищо от тях не съществува; да не взимате никакви дрехи за никакви случаи – просто едни къси панталони, тениска и джапанки, защото там, където отивате няма за кого или за какво да мислите с какво ще се облечете.

Прочетете повече „* * *“ →