Ние с Иван най-вероятно отглеждаме най-любвеобилното и послушно хъски на света. Фрея изпълнява команди и се радва толкова много на всички, че спокойно може да ги умори от близане. Но тя все пак е хъски. Понякога природата й е по-силна от нея и я кара да прави всички онези неща, заради които хората не си взимат хъски, взимат си хъски и после го изхвърлят или обичат да ти повтарят без повод, защото ти си си взел хъски. Едно от тези неща е бягането. За година и половина Фрея ни избяга общо три пъти, което всъщност не е кой знае колко, но аз лично преживявам всеки случай като за пет. Моя близка приятелка, която се занимава с астрология, ме попита кога е родена Чушката (да, така й викам) и заключи: „Ама тя е овен, бе, Илиянче. Търси приключения, горкото.“ Прочетете повече „5 съвета за стопани на бягащи кучета“ →

Винаги съм казвала, че не мога да се грижа за нещо, което а) не мога да галя, б) не може само да си поиска храна. Е, не винаги. Може би след като убих няколко сложни за гледане цветя, още толкова лесни за гледане, 2-3 кактуса и подправките, които засадихме миналата година на терасата. Това са и причините аквариумът с рибки вкъщи да е само на Иван, а Кас и Фрея да са „нашите котка и куче“. Прочетете повече „Ново 20: кактусът Боцко“ →