Наскоро получих съобщение от WordPress на мейла си, което ме предупреди, че сумата х ще бъде изтеглена от картата за домейна на блога ми. И за пръв път от няколко години се зачудих дали да го подновявам. Последната статия в него е от преди две години и по ирония на съдбата – разбира се, е най-четената ми. Бях я написала през януари, след една доста ужасяваща година и просто знам, че ако и този път изчакам първия месец на 2019-а (както, апропо, направих и миналата), въобще няма да напиша статия, обобщаваща годината ми. Все пак 4 декември е close enough. А и какъв по-лесен начин да ви ъпдейтна за всичко, случило се през тези 2 години?

Прочетете повече „Две години от живота ми“ →

Фрея и Кас в топлия неделен следобед… Прочетете повече „Лапи в топла неделя“ →

Ако не си готов да поемеш отговорността, моля те, не си взимай куче

Нека да позная – винаги си искал куче – още от малък. Вероятно си врънкал родителите си всеки месец без пропуск и в крайна сметка така и не си успял да ги убедиш да ти вземат едно. Оправдавали са се, че кучетата не се гледат в апартамент (а вие сте живели именно в такъв), че изискват много грижи и са голяма отговорност. Надявали са се да те откажат. В крайна сметка така и не са успели. Знам, защото аз също искам куче още от малка. И сега, когато вече имам хъски на три месеца вкъщи, позволи ми да ти кажа нещо – били са прави. През цялото това време, родителите ти са били прави. Кучетата СА голяма отговорност. Е, да, могат да се гледат в апартамент, но искат полагащото им се движение и внимание. И грижа. Прочетете повече „Внимание, лош стопанин!“ →