Ново 20: кактусът Боцко

Винаги съм казвала, че не мога да се грижа за нещо, което а) не мога да галя, б) не може само да си поиска храна. Е, не винаги. Може би след като убих няколко сложни за гледане цветя, още толкова лесни за гледане, 2-3 кактуса и подправките, които засадихме миналата година на терасата. Това са и причините аквариумът с рибки вкъщи да е само на Иван, а Кас и Фрея да са „нашите котка и куче“.Прочети още »

Не искам да съм куче в „цивилизована“ България

Преди няколко дни прочетох статия за „човек“ (кавичките не са случайни), който (под влиянието на явно постоянната консумация на алкохол) изхвърлил хъскито си през балкона от седмия етаж, защото не спирало да вие. Естествено животинчето умряло на място, а съседка от отсрещния блок станала неволен свидетел на целия този кошмар. Първоначално бях прекалено потресена, за да реагирам по какъвто и да било начин, освен почти да се разплача за кучето. След като минаха няколко дни обаче, се реших да напиша този текст.Прочети още »

Пред обектива: Мирена

Доста дълго време обмислях тази стъпка, но тя вече е факт.Прочети още »

Запомнете този пост

DSC_0170
Photo credit: Yana Argiropoulos

Преди месец, на 11 май, бях втора смяна на работа. Отскоро съм в БТА и още щом разбрах, че са ме одобрили за поста, започнах да се радвам, че най-сетне маршрутът ми до работа ще позволява придвижването с колело. С Иван, приятеля ми, се бяхме разбрали да гледаме светлинното шоу на НДК с по кутия хапване от Wok to walk. Вечерта се очертаваше хубава, с изключение на схлупеното небе, което обещаваше дъжд. Малко преди 8 яхнах новото си старо Peugeot и подкарах през Борисова. С Иван щяхме да се чакаме направо пред НДК. Тогава все още нямах представа, че на един от пешеходните светофари ще ме блъсне кола.Прочети още »

Как Фрея ни разсмива

Фрея, хъскито, което преди малко по-малко от година си взехме с Иван, вярна на породата си, е способна да те изкара от кожата ти и да те върне в нея с изблик на смях в рамките на точно 20 секунди. Не мога да отрека, че прави бели, но пък в сравнение с хъскита, за които слушаме истории в парка – тя е чисто и просто душичка. Та, мислейки си каква душичка е нашето кученце и как ме радва, реших да споделя няколко неща, с които е способна в абсолютно всеки момент да ме разсмее – а пък дано разсмее и вас 🙂Прочети още »

Читателю, предизвикай ме!

В новата ми рубрика „читателски“, освен всякакви материали, пожелани от хората, които следят блога ми, ще се случва и един нов проект.Прочети още »

7 известни жени, за които гаджето ми мечтае без задръжки

Преди време пуснах материал, в който изброих 9 известни мъже, на които не бих простила, ако ми се удаде възможност. В същия този текст публично обещах, че за да бъдат нещата максимално честни, скоро ще публикувам материал, написан от приятеля ми Иван, в който той да направи списък с жените, които той би… кхъм, да. Е, драги мои, дойде и този сюблимен момент. Иван заяви, че не можел да „разтяга локуми“ като мен, но се бил постарал със снимките. Освен това не бил избирал изтъркани всеизвестни хубавци на по над 40 години (както аз съм била направила, моля ви се!). Така че, без много обяснения и с повече снимков материал, ето как би изглеждал харемът на Иван:Прочети още »

15 break-up песни, които съм пяла с цяло гърло след раздяла – II част

След първата порция песни, ето го и продължението:Прочети още »

Когато любовта дойде

Преди 2-3 години попаднах (мисля, отново през TED) на една чудесна дама, изпълняваща spoken word поезия* – Сара Кей. Естествено, разрових се за нейни изпълнения в YouTube и потърсих повече информация за дейността ѝ, установих, че тя не само пише и изпълнява страхотни текстове. Заедно с приятеля ѝ от университетските години в „Браун“ – Фил Кей (да, съвпадението е жестоко), също занимаващ се със spoken word поезия, основават проекта V.O.I.C.E., който е съсредоточен върху използването на устното творчество за вдъхновение и обучение.Прочети още »