Всичко, с което не се гордея (или от което направо се срамувам)

Онзи ден Стефани Калчева – с която само карантината ни дели от чудесен разговор на чаша просеко на живо – написа един прекрасен статус във фейсбук, в който чистосърдечно и искрено беше изредила нещата, с които не се гордее в себе си, в постъпките си, в живота си. (Между другото Стефани най-сетне си направи блог, който можете да посетите ТУК) И взе, че ме вдъхнови това момиче. Предупредих я, че моето трябва да е блог пост, защото статусът би изисквал безкрайни скролвания. Затова: ето нещата, с които не се гордея.

Прочетете повече „Всичко, с което не се гордея (или от което направо се срамувам)“

Деца, ето как се запознах с житейската истина

Няма да отричам, имало е моменти, в които когато ми се случи някаква тотална гадория, се поставям на мястото на Тед от „Как се запознах с майка ви“ и се замислям – ако имах деца, как щях да им обясня шибаните неща в живота?

Като човек, който все още няма деца, искам да заявя, че следващите редове съдържат напълно теоретични разсъждения без капка претенция, че „разбирам от тия работи“. Прочетете повече „Деца, ето как се запознах с житейската истина“

За сандалите, фиксидеите и търпението, на което не сме способни

Нека ви разкажа как търсенето на сандали това лято едва не ме побърка.

С две думи, стана топло, извадих всички налични чифтове отворени обувки, походих с тях, установих, че краката ми магически се превръщат в мекици към 2 часа следобед и тези конкретни чифтове отворени обувки вече не са функционални за мен. Колко може да е трудно, казах си, да си намеря нови сандали. Още повече че за мое щастие стана модерна равната платформа, която обожавам. И така се спуснах по пързалката към ада на фиксидеите. Прочетете повече „За сандалите, фиксидеите и търпението, на което не сме способни“

Две години от живота ми

Наскоро получих съобщение от WordPress на мейла си, което ме предупреди, че сумата х ще бъде изтеглена от картата за домейна на блога ми. И за пръв път от няколко години се зачудих дали да го подновявам. Последната статия в него е от преди две години и по ирония на съдбата – разбира се, е най-четената ми. Бях я написала през януари, след една доста ужасяваща година и просто знам, че ако и този път изчакам първия месец на 2019-а (както, апропо, направих и миналата), въобще няма да напиша статия, обобщаваща годината ми. Все пак 4 декември е close enough. А и какъв по-лесен начин да ви ъпдейтна за всичко, случило се през тези 2 години?

Прочетете повече „Две години от живота ми“

100 начина животът ти сам да се промени: Как да те блъсне кола, да ти разбият сърцето, да останеш без дом и без работа (2 пъти) за една година

В края на 2015-та можех да се закълна, че 2016-та ще е моята година. Изминалите 365 дни бяха сравнително „скучни“ – имах стабилна връзка с човек, когото обичах от две години. Живеехме си чудесно в апартаментче с нисък наем на страхотно място в Лозенец, имахме си куче, котка и рибки, беше ми се родил жив и здрав племенник, бях свършила доста работа през годината. Е, имах някои служебни проблеми, но кой няма. През цялата 2015-та не се бе случило нищо кой знае какво (освен моята огромна радост – хъскито Фрея). На Нова година си казах, че през 2016 г. ще намеря начин да разширя професионалните си умения, ще започна да тренирам, ще се осланям повече на инстинктите си. Усмихнах се и гордо отпих от шампанското в 12:01. Прочетете повече „100 начина животът ти сам да се промени: Как да те блъсне кола, да ти разбият сърцето, да останеш без дом и без работа (2 пъти) за една година“

Пред обектива: Веселена

Веселена или просто Веси е третият „модел“ в рубриката ми „Пред обектива“. Модел е в кавички, защото нито хората, които снимам, са професионални модели, нито аз съм професионален фотограф. Събираме се, те позират, както им харесва, а аз ги снимам, както искам. Тези снимки са от фотосесията, която щракнахме с Веси, на новата й есенно-зимна колекция. Марката е Attitude 157. Прочетете повече „Пред обектива: Веселена“

Ново 20: кактусът Боцко си има гадже

Newsflash: Вече от почти цял месец кактусът Боцко си има гадже. Тя е пищна блондинка с екстравагантна прическа, а името й е… Боцка.

Боцка беше доведена на рождения ми ден от приятелите ми и няколко от тях ми казаха, че апартаментът, в който живеем, веднага й се е сторил уютен и без излишна влага.

Боцка и Боцко се запознаха почти веднага след нейното пристигане и се влюбиха един в друг от пръв поглед. Гукаха си през целия купон и в крайна сметка кактуската остана да спи у нас. Прочетете повече „Ново 20: кактусът Боцко си има гадже“

Майната ти, Лозенец, нали си в Центъра

Преди малко повече от половин година започна одисеята с трамвай номер 6, който вероятно дори баба ми е ползвала едно време. Аз лично го помня от малка. Откакто заживях в района на басейна „Спартак“ започнах да го ползвам от предишните няколко пъти месечно, ежедневно. За тези, които не са запознати с района, основният ни булевард е „Арсеналски“, продължението на „Св. Наум“, а единствените превозни средства по него бяха автобус 102 (познат като 102 минути) и трамвай номер 6. Автобусът започва маршрута си от „Студентски град“ и към момента го приключва в ж.к. „Овча купел“ 2. Шестицата започваше маршрута си от обръщалото в близост до басейна и стигаше до ж.к. „Обеля“ 2, като с това се превръщаше в необходимо превозно средство, ако искаш да стигнеш до х-л „Хемус“, НДК, Петте кьошета, площад „Макединия“, Женския пазар и гарата. Да не говорим за връзките с други линии, които осигуряваше по трасето си. Прочетете повече „Майната ти, Лозенец, нали си в Центъра“

Пред обектива: Преслав

Крайно време беше за втори пост в рубриката „Пред обектива“.

И макар тези снимки да са направени преди няколко месеца, реших, че се вписват в идеята ми за секцията и заслужават мястото си в нея.

Представям ви Преслав. Прочетете повече „Пред обектива: Преслав“

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: