Майната ти, Лозенец, нали си в Центъра

vyzstanoviha-dvijenieto-na-tramvai-nomer-6-50723

Преди малко повече от половин година започна одисеята с трамвай номер 6, който вероятно дори баба ми е ползвала едно време. Аз лично го помня от малка. Откакто заживях в района на басейна „Спартак“ започнах да го ползвам от предишните няколко пъти месечно, ежедневно. За тези, които не са запознати с района, основният ни булевард е „Арсеналски“, продължението на „Св. Наум“, а единствените превозни средства по него бяха автобус 102 (познат като 102 минути) и трамвай номер 6. Автобусът започва маршрута си от „Студентски град“ и към момента го приключва в ж.к. „Овча купел“ 2. Шестицата започваше маршрута си от обръщалото в близост до басейна и стигаше до ж.к. „Обеля“ 2, като с това се превръщаше в необходимо превозно средство, ако искаш да стигнеш до х-л „Хемус“, НДК, Петте кьошета, площад „Макединия“, Женския пазар и гарата. Да не говорим за връзките с други линии, които осигуряваше по трасето си. Има още

Пред обектива: Преслав

DSC_0074

Крайно време беше за втори пост в рубриката „Пред обектива“.

И макар тези снимки да са направени преди няколко месеца, реших, че се вписват в идеята ми за секцията и заслужават мястото си в нея.

Представям ви Преслав. Има още

5 съвета за стопани на бягащи кучета

DSC_0128-1

Ние с Иван най-вероятно отглеждаме най-любвеобилното и послушно хъски на света. Фрея изпълнява команди и се радва толкова много на всички, че спокойно може да ги умори от близане. Но тя все пак е хъски. Понякога природата й е по-силна от нея и я кара да прави всички онези неща, заради които хората не си взимат хъски, взимат си хъски и после го изхвърлят или обичат да ти повтарят без повод, защото ти си си взел хъски. Едно от тези неща е бягането. За година и половина Фрея ни избяга общо три пъти, което всъщност не е кой знае колко, но аз лично преживявам всеки случай като за пет. Моя близка приятелка, която се занимава с астрология, ме попита кога е родена Чушката (да, така й викам) и заключи: „Ама тя е овен, бе, Илиянче. Търси приключения, горкото.“ Има още

Ново 20: кактусът Боцко

DSC_0119-1

Винаги съм казвала, че не мога да се грижа за нещо, което а) не мога да галя, б) не може само да си поиска храна. Е, не винаги. Може би след като убих няколко сложни за гледане цветя, още толкова лесни за гледане, 2-3 кактуса и подправките, които засадихме миналата година на терасата. Това са и причините аквариумът с рибки вкъщи да е само на Иван, а Кас и Фрея да са „нашите котка и куче“. Има още

Не искам да съм куче в „цивилизована“ България

????????????????????????????????????

Преди няколко дни прочетох статия за „човек“ (кавичките не са случайни), който (под влиянието на явно постоянната консумация на алкохол) изхвърлил хъскито си през балкона от седмия етаж, защото не спирало да вие. Естествено животинчето умряло на място, а съседка от отсрещния блок станала неволен свидетел на целия този кошмар. Първоначално бях прекалено потресена, за да реагирам по какъвто и да било начин, освен почти да се разплача за кучето. След като минаха няколко дни обаче, се реших да напиша този текст. Има още

Пред обектива: Мирена

DSC_0136

Доста дълго време обмислях тази стъпка, но тя вече е факт. Има още

Запомнете този пост

DSC_0170
Photo credit: Yana Argiropoulos

Преди месец, на 11 май, бях втора смяна на работа. Отскоро съм в БТА и още щом разбрах, че са ме одобрили за поста, започнах да се радвам, че най-сетне маршрутът ми до работа ще позволява придвижването с колело. С Иван, приятеля ми, се бяхме разбрали да гледаме светлинното шоу на НДК с по кутия хапване от Wok to walk. Вечерта се очертаваше хубава, с изключение на схлупеното небе, което обещаваше дъжд. Малко преди 8 яхнах новото си старо Peugeot и подкарах през Борисова. С Иван щяхме да се чакаме направо пред НДК. Тогава все още нямах представа, че на един от пешеходните светофари ще ме блъсне кола. Има още