Строгата госпожа 2020

Ако се върнете в училищните си дни, със сигурност ще установите, че сте имали поне една строга, но справедлива госпожа.

Онази, всяваща респект, която със сигурност сте уважавали, макар и в часовете ѝ да ви е било мъка. Която не е позволявала лигавщини и е въдворявала ред не с крясъци, а с мълчание.

Обикновено това е госпожата, благодарение на която сте си взимали изпитите. Която ви спуквала от учене, за да не се провалите. Която по всяка вероятност ви е помогнала в живота и на която мислено благодарите от трибуната на по-зрялата си възраст.

В училище това беше учителката ми по български език и литература.

В живота такава беше 2020 г.

И с това не искам да кажа, че 2020 г. беше лоша за мен. Напротив.

Но изминалите 12 месеца ме научиха на много. И ми припомниха още повече.

И ако продължа с аналогията, 2020 г. ми преподаде уроци, без които нямаше да взема доста изпити занапред. Без нея вероятно щях да навляза в новото десетилетие на живота си неподготвена, без дори да го осъзнавам. Затова веднага щом осъзнах целта на Строгата госпожа, се захванах да уча. Урок по урок. Ден по ден. Страница по страница. Доста подготовка падна. Затова пък сега разполагам с конспект, който мисля да запазя. В него всичко е кратко и ясно, колкото да ми подскаже точния отговор.

И тъй като винаги съм позволявала на съучениците си да преписват, реших да ви го споделя. Няма да го определям като равносметка. По-скоро е списъче с простички истини (мои, нямам претенцията да ги налагам на когото и да било), които ми се ще да запомня.

1. Не бива да отлагаш вече взети решения. Но ако колебанието ти е прекалено силно, вслушай се в истинския му смисъл. Може би все пак е нужно да изчакаш още мъничко за най-правилния момент, за най-подходящото душевно състояние, за да затвориш вратата на излизане и да си в мир със себе си.

2. Здравето наистина е най-важното. И ако някой се опитва да те убеди в обратното, имаш пълното право да не се съгласиш с него. Няма нищо срамно в това.

3. Винаги бъди насреща за приятелите си. Тези, които не са го заслужавали, рано или късно ще изчезнат от живота ти. But this is how life works. На дъното на ситото ще останат шепа хора, на които наистина можеш да разчиташ и които те обичат точно такъв, какъвто си. Така че няма нужда да страдаш за всички, преминали през мрежичката. Те надали страдат за теб.

4. Бърнаутът не е лъскава значка, с която гордо да се кичиш. Също така не се лекува с още работа. Лекува се с промяна в професионалния или личния живот, с грижа за себе си, с поставянето на граници и спазването им. В противен случай става хронична болест, която се третира все по-трудно и те прави кисел за сладостите на живота.

5. Бъди честен със себе си и с другите. Казвам ви го, защото много съм се самозалъгвала в този живот и много съм позволявала да ме залъгват. И то съвсем доброволно. От тая работа никога не излиза нищо хубаво. Понякога и от честността не излиза, понякога и лъжата, и истината водят до еднакъв разрив. Но след като си бил честен се чувстваш по-добре. Или поне при мен е така.

6. Лесни победи няма. Понякога съдбата сякаш от нищото спуска най-удобното решение, запознанство с правилен човек или друго събитие, което може да се впише в графата „лесна победа“. Но от моя опит – дори и тези съдбовни случки са резултат от изминат път, от борба с дадени обстоятелства, от учене от допуснати грешки, от работа, работа, работа. Така че не си позволявай да се отказваш. Дори и в най-тъмните моменти – пострадай си, изживей драмата, хвани си душевното товарче и тръгни напред. С времето олеква и пътят ти те отвежда към нови възможности.

7. Всичко става с причина. Да, да, страшно клише. И страшно вярно. Естествено, на момента просто седиш и се чудиш What the actual fuck? Но след време ще разбереш. Трудно е да си го повтаряш и да вярваш в тая максима, но поне в моя живот тя се е доказала многократно.

8. Уважавай хората, които живеят живота по своя си начин, без да пречат никому, дори и когато решенията им ти изглеждат нелогични. Не знаеш каква е тяхната истина, затова съденето им не носи нищо полезно нито на теб, нито на тях. Разбира се, говоря за личности, които все пак са наясно, че битуват в общество и, независимо убежденията си, се съобразяват с нормите в него. Научих се, че натрапването на мнение или на собствената личност някому е просто безсмислено и изтормозващо и за едната страна, и за другата. Всеки е изправен пред различни предизвикателства и си прави компания с различни демони.

9. Опитвай се по-честичко да казваш на хората, които обичаш, че ги обичаш. Тази година (вследствие на изминалите една-две) беше голямо изпитание, което нямаше да издържа без другарчето в живота ми, семейството ми, приятелите. Те са истинският, неуморен мотор, който не престана да бръмчи в мен и да ме подтиква да включа на първа, за да успея най-сетне да ускоря по магистралата. Изключването от скорост понякога е животоспасяващо, но продължи ли прекалено дълго, прелива в ограничаващ застой. И от тази малка трибунка искам да благодаря на всички тези хора и да им кажа, че ги обичам отвъд границите. И че всяка тяхна помощ, прието обаждане, войс месидж, отклик са запомнени и оценени.

10. Наслаждавай се на живота. Дори когато той търпи ограничения. Винаги опитвай да видиш хубавото, с което все още разполагаш, и си напомняй да оценяваш здравето и обичта на хората в балона си. Миналата година ни показа, че нищо не е вечно, че животът и здравето не са даденост, че разходките и гостуването на семейство и приятели, които все си отлагал, може да ти бъдат отнети. Така че живей го този живот. Хубав е. И не чака никого.