Нека ви разкажа как търсенето на сандали това лято едва не ме побърка.
С две думи, стана топло, извадих всички налични чифтове отворени обувки, походих с тях, установих, че краката ми магически се превръщат в мекици към 2 часа следобед и тези конкретни чифтове отворени обувки вече не са функционални за мен. Колко може да е трудно, казах си, да си намеря нови сандали. Още повече че за мое щастие стана модерна равната платформа, която обожавам. И така се спуснах по пързалката към ада на фиксидеите.
Сандалите на моя колежка ми харесаха, каза ми от кой магазин си ги е взела, поръчах си намален модел, дойде, бяха ми неудобни, върнах ги, чаках да ми върнат парите, рових във всички известни и неизвестни онлайн магазини за обувки, поръчах си втори, продадох наличните си два чифта, новите пристигнаха, но не ми станаха, нямаше по-голям номер, продадох ги на друга колежка, върнах се към ровенето, изкопах сайтове, за които дори собствениците на съответните магазини са забравили (убедена съм), в крайна сметка не си харесах нищо (което да е под 150 лв.), ядосах се за изгубеното време, зарязах търсенето, половин ден по-късно се върнах към него и така до безкрая.
Не се подлъгвайте от първите два изключително обстоятелствени параграфа: тази статия няма за цел да ви запознае с мъките и радостите на онлайн пазаруването. За друго ми се иска да говоря, а именно за това, че хората в съвременния свят рядко са способни на търпение (и не съм убедена, че това се отнася единствено за милениалите). Нямаме търпение да чакаме по опашки и светофари, затова предреждаме и караме в буслентите. Нямаме търпение да получим мечтаната работа, мечтания пост, мечтаната заплата, затова отказваме стажове и други възможности, които след години биха могли да ни отведат точно там, където желаем и то със запас от нужния за това опит. Защото ние го искаме СЕГА. Както аз исках да се сдобия с нови сандали веднага. Искаме да сме млади родители, млади шефове, да обиколим света „докато ни е време“, да се научим на всички интересни спортове, да усвоим няколко езика, при това на високо писмено и говоримо ниво, да изглеждаме добре, по възможност спазвайки краткосрочна, но много резултатна диета, да отделяме достатъчно време на децата и кариерата си, но също така да имаме много приятели и богат социален живот – и всичко това сега, сега, сега.
Не разсъждавам от странична позиция, надявам се го разбирате. Аз съм страшно нетърпелив човек. Поради тази причина през годините съм се преработвала, приемала съм повече работа, отколкото съм била способна да изпълня, впускала съм се в безсмислени отношения, поддържала съм приятелства, които са били напълно излишни в дългосрочен план и… съм се вманиачавала по закупуването на неща, които не са били изключително спешни. Навивала съм си на пръста фиксидеи, от които 90% са завършвали неблагоприятно за мен, защото съм прибързвала.
И колкото и да си разсъждавам, знам със сигурност едно: търпението е висша добродетел, която все по-рядко притежаваме и която все по-трудно възпитаваме у себе си или у децата си. Разбира се, не става въпрос за непоклатимо търпение, което да действа по-скоро в наш ущърб, а за онова фино и стабилно търпение, вътрешния глас, способен да ни каже спокойно, че вероятно ще получим голяма част от нещата, за които мечтаем, ако се потрудим за тях, ако имаме нужното достойнство и устоим на обстоятелствата, ако почакаме да натрупаме опит, ако се отдадем на това, което ни се случва в момента, обгрижим го и си позволим глътка въздух до следващото. Защото нищо не е на всяка цена. В живота ни има много важни неща, които трябва да се научим да приоритизираме. И не, новите сандали не са от тях.
Така че ако почувствате, че нещо започва да цикли в мозъка ви непрекъснато и не ви дава мира, замислете се за наистина важните неща в живота, спомнете си мечтите, които преследвате от години и които ви поддържат в несекващата битка с ежедневните проблеми, излезте да се поразходите на някое хубаво местенце, пък… не се знае, може точно там да намерите перфектните сандали.
justbeni.com 
Вашият коментар